Шум в ушите (тинитус): откъде идва и какво може да се направи

„Тинитус“ е медицинското име на звук, който не идва отвън. Хората го описват като писукане, бучене, съскане, шумолене, понякога като пулсиране в такт със сърцето. Може да е в едното ухо, в двете или да се усеща „вътре в главата“.

Това не е болест с една причина, а симптом — както температурата. Точно затова няма едно лечение, което да върши работа на всички, и затова първата разумна стъпка е да не се доверявате на онзи, който обещава да го премахне.

В повечето случаи шумът е субективен: чува го само човекът, който го носи. Много по-рядко е обективен, тоест лекарят също го долавя при преглед — тогава произходът почти винаги е съдов или мускулен.

Силата на звука и това колко пречи не вървят задължително заедно. Един и същ шум може да е незабележим фон в натоварен ден и да стане непоносим вечер, когато няма какво друго да се слуша.

Внезапен шум само в едното ухо може да е знак за внезапна загуба на слуха — състояние, при което дните се броят. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям е шансът за възстановяване.

Пулсиращият шум, съвпадащ със сърдечния ритъм, също заслужава изясняване, защото произходът му може да е съдов.

В останалите случаи прегледът пак е отправната точка. Аудиометрията показва дали към шума върви и намален слух, а оттам нататък се променя целият план.

Никаква хранителна добавка, включително Aurivit, не замества този преглед. Хранителната подкрепа има смисъл до диагнозата, а не вместо нея.

Търсенето на „турски лекарства за шум в ушите“ или „капки за шум в ушите“ е разбираемо: човек иска нещо конкретно, което да капне и да свърши работа. Проблемът е, че такива продукти обикновено идват без състав на български, без уведомление в БАБХ и без ясен отговор кой носи отговорност, ако нещо се обърка.

Ушните капки имат тесни показания — размекване на ушна кал и лечение на възпаление на външния слухов проход по лекарско назначение. Хроничният шум не се ражда в слуховия проход, а по-навътре и в обработката на сигнала. Капка не стига дотам.

Олиото — зехтин, орехово, лавандулово — понякога облекчава сърбежа и сухотата. При запушване с ушна кал може дори да улесни промивката при лекаря. Върху самия тинитус обаче няма механизъм, по който да действа, а при спукано тъпанче наливането на каквото и да било в ухото е направо опасно.

Масажът е друга история. Ако шумът е свързан с напрежение в шийния отдел или с челюстната става, работата с тези мускули понякога намалява усещането. Не защото „изкарва шума“, а защото маха един от факторите, които го усилват. Това е и единствената от домашните мерки с ясна логика зад себе си.

Общото между чудодейните рецепти е, че искат от Вас само пари и търпение. Признатите подходи искат време и участие — и точно затова изглеждат по-малко привлекателни.

Мнозина отиват при УНГ специалиста заради шума и излизат с първата си диагноза за намален слух. Съвпадението е често: същите космени клетки, които отговарят за високите честоти, страдат първи и от шума, и от възрастта.

Загубата на слуха рядко започва с „не чувам“. Започва с „чувам, но не разбирам“ — особено в заведение, на семейна маса, по телефона при лоша връзка. Оттам идват и „повтори, моля“, и телевизорът с две деления по-силно.

Аудиометрията отнема двадесетина минути и отговаря на въпроса дали шумът върви със спад на слуха. От този отговор зависи почти всичко нататък, включително има ли смисъл от слухов апарат.

Ако се окаже, че слухът е намален, апаратът често помага и на самия шум: щом външните звуци се върнат, вътрешният престава да е единственото, което мозъкът има да слуша.